Съкрушен брат направи филм за трагичното убийство на сестра му 

Едуин П. Стивънс си спомня покойната си сестра Алис Стивънс като „много, много мил“ човек-съпричастен, напълно безкористен и винаги готов да даде шанс на хората. 

“Подобно на много хора, Алис имаше своите трудности като тийнейджърка. Тя, за съжаление, премина през периоди на тормоз и като осиновено дете се бореше да се примири с това, че биологичната й майка я е изоставила малко след раждането”, разказва брат й. 

Въпреки това, колкото и трудно да било за семейството да гледа как любимата им Алис страда, Едуин смята, че тези ранни преживявания са я оформили в „по-силен и може би дори по-добър човек“. 

Алис станала човек, който се застъпва за другите. Човек, който, по думите на един семеен приятел, оставя „бляскава следа, където и да отиде“. 

Трагичната развръзка е, че Алис бива убита на 3 ноември 2013 г. само на 24-годишна възраст, оставяйки след себе си онези, които обичат нейното добро сърце и много възхитителни качества. Възможността да цъфти и процъфтява й била отнета за броени мигове. 

Алис и нейният приятел Форест Айсън, на 27 години, тъкмо се връщали у дома след нощно излизане в Тъндърболт, Джорджия, когато били нападнати от Натаниал Уилкинс и Майкъл Джоунс. 

Форест, който бил готвач, по-рано уволнил Уилкинс от ресторанта, в който работят заедно, оставяйки го да се чувства неуважаван. Смята се, че това е причината да застреля младата двойка от упор. 

Съсед веднага звъннал да съобщи на полицията, че е чул пет до шест изстрела, както и смразяващ кръвта писък. По-късно случилото е описано в съда като филм на ужасите. 

Форест е обявен за мъртъв на мястото на случилото се, докато Алис починала на път за болницата. Младото момиче няма нищо общо с кавгата между Форест и нападателите. Единствената й връзка с цялата случка е интимните й отношения с Форест. 

Говорейки с UNILAD, Едуин си спомня как е научил за смъртта на Алис. Това се случило на следващия ден докато е помагал на приятел да се премести, осъзнавайки, че нещо не е наред около обяд, когато забелязал множество пропуснати обаждания от майка си и съпругата си. 

Стивънс си спомня: 

Най-накрая успях да се свържа отново с майка си и тя просто ми каза, че Алис е мъртва. Била застреляна, а причината била неясна. Майка ми каза, че Форест също е мъртъв. Бях в шок. 

След като е израснал в Мейн, щат с относително ниски нива на насилие, Едуин никога не е вярвал, че нещо толкова ужасно може да се случи със собственото му семейство, описвайки последствията от смъртта на Алис като „да започнем отначало“. 

„Не мисля, че след като бъдеш докоснат от този вид тъмнина, някога ще бъдеш същият. Знаете ли, не минава ден, в който да не мисля за това”, разказва съкрушения брат. 

За известно време психичното здраве на Едуин било значително засегнато. Подобно на много опечалени хора, той спрял да се грижи правилно за себе си и тялото си и започнал да поставя вярата си в Бог под съмнение. 

Кинематографист по професия, Едуин се премества от Мейн на Западното крайбрежие преди около 15 години, за да преследва любовта си към киното и за да продължи да работи по различни проекти, включително The Defiant Ones (2017) на HBO. 

Насочвайки своя творчески фокус и страст, Едуин се стреми да намери покой и да представи коя е сестра му в краткия си живот чрез трогателен документален филм с името “Алис все още е мъртва. ” 

Подобно на много от онези, опечалени при ужасни обстоятелства, Едуин, който сега живее в Аризона със съпругата си и трите си деца, се оказа разкъсан между това, че никога не иска да забрави сестра си и знае, че трябва да продължи напред в живота си. 

Алис изпитвала някои трудности и имала проблеми с домашното насилие в отношенията й. Осъзнавайки, че семейството й не одобрява Форест, Алис малко или много се откъснала от тях през последни години, което означава, че в последно време тя и Едуин били отчуждени. 

Той признава, че му е трудно да прости на Форест, проблемен човек, който понякога би изкарвал своите „демони“ на Алис. В природата на Алис било да дава повече от един шанс на тези, които обича. Нещо, което Едуин описва като „благословия и проклятие“. 

Желаещ да научи повече за Алис през тези трудни за семейството години, Едуин решава да пътува из страната, за да говори с някои от най-важните хора от живота на сестра му, надявайки се да я опознае по-добре. 

Пътуването му е документирано във филма “Алис е все още мъртва”. Това е незабравим и дълбоко личен филм, който се опитва да докаже възможен ли е живота след травмиращо събитие. 

По време на снимките Едуин разговаря с онези, които са били близки с Алис в периода, в който той не е бил, събирайки трогателни истории от приятели, които си припомнят колко забавна е била, как винаги е искала всички около нея да бъдат щастливи. 

“Алис все още е мъртва” включва и страници от дневника на Алис, разкривайки интелигентен човек, който е мислил дълбоко за света около себе си и мястото си в него. Докато стигнете до горчивото заключение, се чувствате така, сякаш наистина сте познавали Алис. 

Креативна млада жена с процъфтяващ интерес към фотографията, любов към слънчогледите и склонност да бъде твърде строга към себе си. 

Усещате коя би могла да бъде Алис, ако годините напред не бяха откраднати от нея, ако й беше позволено да излезе извън положението си. Най-важното е, че виждате трайното въздействие, което тя е оказала върху хората около себе си, които е оставила след себе си. 

Trendynews. bg